17 мая 2025 г., 12:31

Среща с мистерията

339 0 2

Приветствах мистерията,
и тя дойде от север
в образа на катерица,
тичаща из гората и събираща ядки.
Тя ме накара да помисля
за грижата към собствените нужди
и едновременно — за подхранването на света.

 

Приветствах мистерията,
и тя дойде от юг
в образа на паяк,
който плете своята мрежа върху дърво.
Той ме накара да почувствам
истинска принадлежност —
да бъда у дома в дивото.

 

Приветствах мистерията,
и тя дойде от изток
в образа на слънцето,
което изгрява над планинския връх.
Той ми позволи да усетя
голямата картина —
осветяваща и винаги присъстваща.

 

Приветствах мистерията,
и тя дойде от запад
в образа на река,
която тече през непознати места.
Тя ми позволи да си представя
себе си без страх от промяната.

 

Приветствах мистерията,
и тя дойде от вътрешната посока
да ми напомни за душата ми
и нейния зов.
Да ми напомни,
че съм цяла.

 

Тина Рай, 2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...