Среща със Смъртта

В една гора от приказките взета

объркал пътя лутах се веднъж,

когато я видях (към мен напета)

да идва тя след пролетния дъжд...

Ала не беше в образа наложен:

на скелет в черна мантия с коса,

а на чаровница!.. И мили боже-

под стъпките ѝ никнеха цветя!..

И толкоз млада!.. Дръзка и свенлива,

и толкова пленителна наглед,

а диплеше тих Вятър закачливо

косата ѝ чуплива с цвят на мед...

Очите ѝ като небето сини

излъчваха: покой и тържество...

...И също както древните богини

бе само по смокиново листо...

И птици нежно пееха в гората

навярно упоени от дъжда,

а в клоните шумеше оня Вятър

в игра с едва наболите листа...

Тя беше възхитителна!.. Чаровна...

Познавах я... Но боже откъде?..

И в тая среща, може би съдбовна

желае днес да ми се отдаде?..

Със две ръце прикрила бе овала

на своите божествени гърди

и тръпнейки във чувствена отмала

прошепна ми: „Ела ме прегърни...”

... О чакай, викнах ѝ:

във чашата ми има много вино

и в Пътя- недокоснати мечти,

а на Живота в старото казино

голямата печалба предстои,

желания не осъзнати стенат,

не съм долюбил Първата Любов

и моят Син (все още не заченат)

не е получил бащин благослов...

д-р Коста Качев