Среща със Смъртта
Среща със Смъртта
В една гора от приказките взета
объркал пътя лутах се веднъж,
когато я видях (към мен напета)
да идва тя след пролетния дъжд...
Ала не беше в образа наложен:
на скелет в черна мантия с коса,
а на чаровница!.. И мили боже-
под стъпките ѝ никнеха цветя!..
И толкоз млада!.. Дръзка и свенлива,
и толкова пленителна наглед,
а диплеше тих Вятър закачливо
косата ѝ чуплива с цвят на мед...
Очите ѝ като небето сини
излъчваха: покой и тържество...
...И също както древните богини
бе само по смокиново листо...
И птици нежно пееха в гората
навярно упоени от дъжда,
а в клоните шумеше оня Вятър
в игра с едва наболите листа...
Тя беше възхитителна!.. Чаровна...
Познавах я... Но боже откъде?..
И в тая среща, може би съдбовна
желае днес да ми се отдаде?..
Със две ръце прикрила бе овала
на своите божествени гърди
и тръпнейки във чувствена отмала
прошепна ми: „Ела ме прегърни...”
... О чакай, викнах ѝ:
във чашата ми има много вино
и в Пътя- недокоснати мечти,
а на Живота в старото казино
голямата печалба предстои,
желания не осъзнати стенат,
не съм долюбил Първата Любов
и моят Син (все още не заченат)
не е получил бащин благослов...
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
