Среща със Смъртта
В една гора от приказките взета
объркал пътя лутах се веднъж,
когато я видях (към мен напета)
да идва тя след пролетния дъжд...
Ала не беше в образа наложен:
на скелет в черна мантия с коса,
а на чаровница!.. И мили боже-
под стъпките ѝ никнеха цветя!..
И толкоз млада!.. Дръзка и свенлива,
и толкова пленителна наглед,
а диплеше тих Вятър закачливо ...