Среща в дъжда
Заклещени във телефонната кабина,
убежище открили от дъжда,
във тясното пространство съм със дама,
очертава се да е добър деня.
Капчици се стичат от косите,
и бавно по лицето й пълзят,
поглеждам тайничко очите,
ех, как примамливо блестят.
Парфюма й така ухае,
обърква мойте сетива,
какво да изрека - не зная,
обезоражен от тази красота.
Внезапно погледите ни се срещат,
изчервявам се, завира ми кръвта,
очите й прекрасни ме подсещат,
какво е да те жилне любовта.
Толкова е близо - потрепервам,
сладко чувство се разлива в мен,
разстоянието - дъх измервам,
всеки миг ще се допрем.
И ето, чудото се случва,
целувка, нежност, любовта,
амурче най-внезапно ни улучва,
в кабина телефонна, под дъжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
Благодаря
