27 мар. 2021 г., 01:34  

Среща в шест 

  Поэзия
374 2 9

Потърпи само миг,

светлината си тръгва,

прощално.

Отпусни точен стик,

мрачината доплува

с финес.

Белолика Луна 

слънчево зарево

си открадна,

Светилата за час

се застъпиха мълком

и днес.

Явно беше по план

тази зрелищна среща

фронтална.

И за двете страни

изненада не се

очерта.

Само зениците ни,

широко отворени,

гална

хладен мартенски бриз

и в небето заря

догоря.

После слънцето скри

си зад хълма главата

от лава,

розовя, лилавя хоризонтът,

и пак потъмня.

Продължи си Луната

по пътя вечерен

парадно.

Размечтани я следваме

двама

ръка за ръка.

 

 

 

© СК Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Удоволствие е , че беше тук, Доче!🌛
  • "хладен мартенски бриз
    и в небето заря
    догоря...
    розовя, лилавя хоризонтът,
    и пак потъмня."

    Красиво е...
  • Благодаря, Мария! ⚘
    Благодаря, Зиги! 🍀
  • Нежна красота! Много ми хареса!
  • Усетила си неписания закон, че между думите трябва да има хармония. Сега още повече ми харесва, Светличка! Браво!👏💋💟
  • Много ме зарадва, Гени, наслаждавам се на красивите ти стихове, поздрави!☺
  • И на мен ми допаднаха тези стихове, образите изплуват пред очите.
  • Благодаря ти, че ме поощряваш, Мария.💗
    Дано ти хареса и втория вариант с мрачината.🌓
  • Много чувствен рисунък!
    "светлината си тръгва прощално...
    ...мрачината нахлува с финес..."👏!!!
    Обичам стиховете ти, Светличка!💟
Предложения
: ??:??