27 mar 2021, 1:34  

Среща в шест

  Poesía
617 2 9

Потърпи само миг,

светлината си тръгва,

прощално.

Отпусни точен стик,

мрачината доплува

с финес.

Белолика Луна 

слънчево зарево

си открадна,

Светилата за час

се застъпиха мълком

и днес.

Явно беше по план

тази зрелищна среща

фронтална.

И за двете страни

изненада не се

очерта.

Само зениците ни,

широко отворени,

гална

хладен мартенски бриз

и в небето заря

догоря.

После слънцето скри

си зад хълма главата

от лава,

розовя, лилавя хоризонтът,

и пак потъмня.

Продължи си Луната

по пътя вечерен

парадно.

Размечтани я следваме

двама

ръка за ръка.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...