27 mar 2021, 1:34  

Среща в шест

  Poesía
620 2 9

Потърпи само миг,

светлината си тръгва,

прощално.

Отпусни точен стик,

мрачината доплува

с финес.

Белолика Луна 

слънчево зарево

си открадна,

Светилата за час

се застъпиха мълком

и днес.

Явно беше по план

тази зрелищна среща

фронтална.

И за двете страни

изненада не се

очерта.

Само зениците ни,

широко отворени,

гална

хладен мартенски бриз

и в небето заря

догоря.

После слънцето скри

си зад хълма главата

от лава,

розовя, лилавя хоризонтът,

и пак потъмня.

Продължи си Луната

по пътя вечерен

парадно.

Размечтани я следваме

двама

ръка за ръка.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...