27 mar 2021, 1:34  

Среща в шест

  Poesía
621 2 9

Потърпи само миг,

светлината си тръгва,

прощално.

Отпусни точен стик,

мрачината доплува

с финес.

Белолика Луна 

слънчево зарево

си открадна,

Светилата за час

се застъпиха мълком

и днес.

Явно беше по план

тази зрелищна среща

фронтална.

И за двете страни

изненада не се

очерта.

Само зениците ни,

широко отворени,

гална

хладен мартенски бриз

и в небето заря

догоря.

После слънцето скри

си зад хълма главата

от лава,

розовя, лилавя хоризонтът,

и пак потъмня.

Продължи си Луната

по пътя вечерен

парадно.

Размечтани я следваме

двама

ръка за ръка.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...