Mar 27, 2021, 1:34 AM  

Среща в шест

  Poetry
615 2 9

Потърпи само миг,

светлината си тръгва,

прощално.

Отпусни точен стик,

мрачината доплува

с финес.

Белолика Луна 

слънчево зарево

си открадна,

Светилата за час

се застъпиха мълком

и днес.

Явно беше по план

тази зрелищна среща

фронтална.

И за двете страни

изненада не се

очерта.

Само зениците ни,

широко отворени,

гална

хладен мартенски бриз

и в небето заря

догоря.

После слънцето скри

си зад хълма главата

от лава,

розовя, лилавя хоризонтът,

и пак потъмня.

Продължи си Луната

по пътя вечерен

парадно.

Размечтани я следваме

двама

ръка за ръка.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...