Потърпи само миг,
светлината си тръгва,
прощално.
Отпусни точен стик,
мрачината доплува
с финес.
Белолика Луна
слънчево зарево
си открадна,
Светилата за час
се застъпиха мълком
и днес.
Явно беше по план
тази зрелищна среща
фронтална.
И за двете страни
изненада не се
очерта.
Само зениците ни,
широко отворени,
гална
хладен мартенски бриз
и в небето заря
догоря.
После слънцето скри
си зад хълма главата
от лава,
розовя, лилавя хоризонтът,
и пак потъмня.
Продължи си Луната
по пътя вечерен
парадно.
Размечтани я следваме
двама
ръка за ръка.
© Светличка All rights reserved.