Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите.
Не, не обляха студени очи.
Последно сбогом... и дълго прегръщане.
Светът е отворен - обичай, върви!
Разлей се сред чуждите хора,
потърси свойта нова искра.
И да исках... повярвай, не мога.
Не, не бих... Как да те спра? ...