Среща във вечността
Притискам напукани устни.
Гнева си зад зъби сдържах.
Болеше, че отново те пускам,
самичка да бъдеш сред Тях.
И преглътнах навътре сълзите.
Не, не обляха студени очи.
Последно сбогом... и дълго прегръщане.
Светът е отворен - обичай, върви!
Разлей се сред чуждите хора,
потърси свойта нова искра.
И да исках... повярвай, не мога.
Не, не бих... Как да те спра?
Ти си пълна с толкова сила,
копнежите в тебе тъй бурно кипят.
Не, не ме чакай - просто отивай!
Ще бъдеш щастлива (навярно) сред Тях.
И не приемай го като вечна раздяла,
аз ще остана - твоя звезда.
Ще очаквам те, житейския път извървяла,
пак да те имам - във вечността.
© Деян Димитров All rights reserved.
