Те се раждат след първия дъжд
И отварят очи под прозрачна роса...
В морето на изкуството плуват
През първата истинска пролетна човешка зора...
О,да,ти си ги срещал,те са там,
На онзи бряг,когато вали
И с късче хартия,тичайки насам-натам,
Сякяш гонят мечтите си и слънчевите дни...
Рисуват...Да,те всички рисуват,
Разсесяни,бързащи,смели,...
Защото нямат време живота ни да нарисуват
На крилата на надеждите си полетели....
Да,ти си ги срещал,нали срещаш мен
И аз съм от тях-
От хората на изкуството...
И като всеки от тях-в мъгливото устремен
Търся своя пристан и бряг...
А когато го намеря,ще изчезна-
Ние всички изчезваме във Неспира...
Докато някой късметлия не намери
Следите от онези стъпки и онова листче хартия....
© Фаволина Все права защищены