Подмина ме,
не ме позна такава,
такава вятърна
и облачно мъглива.
Мъгла обвива ме,
лице дъждовно става,
а нишка сребърна
в коси нюанс прелива.
Погледна ме,
не всичко е забрава,
походка питомна,
а в същността е дива.
Миг се попиваме,
по част от нас остава...
Тръгвам по-северна,
в теб южното попива.
02.03.2010г.
© Анета Саманлиева Все права защищены
в теб южното попива.
Невероятни стихове!