7 февр. 2009 г., 07:59

Срещата

1K 0 7

                        Срещата

 

Тъмна нощ. Още една безсънна нощ за мен.

Срещнахме се. При мене влезе "тази с косата".

Погледна ме в очите, а аз останах вцепенен.

Разгледа ме добре, излезе и хлопна вратата.

 

Чувал съм, че такава била нейната покана

за отлитане във вечността.

Не исках никъде да ходя - исках тука да остана,

сред хората, усмивките и радостта.

 

След толкоз светли преживявания,

учение, работа, любов

и сега какво? Да се предаваме?

Не-за предаване не съм готов.

 

Нека дойде "тази с косата".

Ще се борим и ще видим кой ще победи.

Ще и кажа - не сега! Махай ми се от главата!

Зная, че накрая победител ще си ти.

 

Ще се боря за последните си дни.

После сам ще я поканя на кафе,

ще и кажа: влез, остави косата и седни,

за да ти разкажа как живях добре!

 

И няма нищо да разказвам.

Ще и отворя Сайта - нека да чете.

Но много строго ще я наблюдавам,

дали ще трепне нейното сърце.

                            *

                   *              *

Тя дойде и започна да чете. Обърна се и каза:

Дай ми мишката,тука виждам стихове чудесни,

ще ги прочета всичките и цялата проза,

а ти дотогава пиши и проза и стихове и песни!

 

Докога ли ще чете?

                                      2009 година

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не харесвам темата защото е предопределена и неотвратимо предстояща,
    но е разработена и поднесена блестящо.
  • Ай,ше и се невидяло на тази с косата!!!Да си чете там...а ти пиши,пиши...!Все се бута,където не и е работа.
    Поздрави господин Стефанов!
  • Бъди здрав!!!!

    Желая още много прочит!!!
    От сърце!!!!
  • Павлинче,поразително!Чел съм твои работи но чак до началото на2008г. не съм стигал.А аз,се срещнах с ОНАЗИ С КОСАТА,в една бурна и кошмарна нощ-есента на 2008г.,когато се събудих със световъртеж и висока температура.Написах стихотворение,което моите приятели не приеха и от тогава само го преработвам.Благодаря за поздрава.
    Вальо-благодаря!
    Иренче,ами пишете повече и по хубави стихове ,за да може по-дълго да чете!Благодаря за вниманието.
  • Трепнало е сърцето...
    Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...