Срещата
Срещата
Тъмна нощ. Още една безсънна нощ за мен.
Срещнахме се. При мене влезе "тази с косата".
Погледна ме в очите, а аз останах вцепенен.
Разгледа ме добре, излезе и хлопна вратата.
Чувал съм, че такава била нейната покана
за отлитане във вечността.
Не исках никъде да ходя - исках тука да остана,
сред хората, усмивките и радостта.
След толкоз светли преживявания,
учение, работа, любов
и сега какво? Да се предаваме?
Не-за предаване не съм готов.
Нека дойде "тази с косата".
Ще се борим и ще видим кой ще победи.
Ще и кажа - не сега! Махай ми се от главата!
Зная, че накрая победител ще си ти.
Ще се боря за последните си дни.
После сам ще я поканя на кафе,
ще и кажа: влез, остави косата и седни,
за да ти разкажа как живях добре!
И няма нищо да разказвам.
Ще и отворя Сайта - нека да чете.
Но много строго ще я наблюдавам,
дали ще трепне нейното сърце.
*
* *
Тя дойде и започна да чете. Обърна се и каза:
Дай ми мишката,тука виждам стихове чудесни,
ще ги прочета всичките и цялата проза,
а ти дотогава пиши и проза и стихове и песни!
Докога ли ще чете?
2009 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асен Стефанов Всички права запазени
