Срещнах те случайно в живота си,
ти остана в моя плен.
Сънувах те нощем и
бях до теб всеки ден след ден.
Но не мога да кажа, че те обичам.
Не мога да кажа, че те искам.
Принадлежиш на друг свят,
далеч от това, което съм аз.
И не заслужавам твоята обич
и не защото съм лоша,
а защото ти имаш нея
и тя врекла ти се е във вечна любов.
Плод забранен за мен ще останеш
и ще копнея те още пак и пак.
Но плода узрял няма да откъсна -
не смея да не го нараня.
И няма да кажа, че те желая
и няма към теб ръце отново да протягам.
За мен просто оставаш копнежа тъй силен
за мен си просто мой "friend".
И нямам право да плача,
за мъж, който на друга се е отдал.
Любов не мога да кажа,
мечти, желани до болка.
И остани си ти с нея.
И верен и бъди до гроб.
Така съдбата отрежда -
така трябва да бъде - без страх и без надежда!
Напускам аз твоя свят,
напускам и бавно от теб се отдалечавам.
Пожелай ми успех
и аз в своя любов да се вричам, така както врече се ти!