Mar 22, 2007, 8:40 AM

Срещнах те случайно...

  Poetry
3K 0 0
Срещнах те случайно в живота си,
ти остана в моя плен.
Сънувах те нощем и
бях до теб всеки ден след ден.
Но не мога да кажа, че те обичам.
Не мога да кажа, че те искам.
Принадлежиш на друг свят,
далеч от това, което съм аз.
И не заслужавам твоята обич
и не защото съм лоша,
а защото ти имаш нея
и тя врекла ти се е във вечна любов.
Плод забранен за мен ще останеш
и ще копнея те още пак и пак.
Но плода узрял няма да откъсна -
не смея да не го нараня.
И няма да кажа, че те желая
и няма към теб ръце отново да протягам.
За мен просто оставаш копнежа тъй силен
за мен си просто мой "friend".
И нямам право да плача,
за мъж, който на друга се е отдал.
Любов не мога да кажа,
мечти, желани до болка.
И остани си ти с нея.
И верен и бъди до гроб.
Така съдбата отрежда -
така трябва да бъде - без страх и без надежда!
Напускам аз твоя свят,
напускам и бавно от теб се отдалечавам.
Пожелай ми успех
и аз в своя любов да се вричам, така както врече се ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...