Как да се радвам на свежото утро,

как да се радвам на новия ден,

как на ласките топли на вятъра,

на цветята с аромата зелен?

Всичко е толкова хубаво.

До съвършенство изпипано.

Необяснимо със разум,

само със вяра,

с любов.

И аз - тази нищожна прашинка,

благословена да бъде създадена,

се питам:

Защо ми е тъжно и защо винаги

все ме боли?

Много зло се роди в живота ни.

Гаси всяка нова искра,

пламнала нов път да покаже

към надежда за светлина.

А мен ме боли, че не мога

в своята старческа немощ

срещу бурята да извикам

и моят майчин съвет да се чуе.