Срещу бурята
907
0
0
Как да се радвам на свежото утро,
как да се радвам на новия ден,
как на ласките топли на вятъра,
на цветята с аромата зелен?
Всичко е толкова хубаво.
До съвършенство изпипано.
Необяснимо със разум,
само със вяра,
с любов.
И аз - тази нищожна прашинка,
благословена да бъде създадена,
се питам:
Защо ми е тъжно и защо винаги
все ме боли?
Много зло се роди в живота ни.
Гаси всяка нова искра,
пламнала нов път да покаже
към надежда за светлина.
А мен ме боли, че не мога
в своята старческа немощ
срещу бурята да извикам
и моят майчин съвет да се чуе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Русева Всички права запазени
