катеринарина (Катя)
331 972
28 июл. 2009 г., 09:50

Срещу вятъра 

  Поэзия
2237 1 20

Под жълтите лъчи на слънцето

прежулена от болката изгарям...

С премрежени очи съзирам пътища,

утъпкани от чуждо извървяване.

Нахалните треви протягат жлъчно

към голите ми глезени телата си.

И цялата изтръпвам от облъчване

от нечиите болки и нещастия.

А тичам и тежи от пек главата ми,

сърцето ми втвърдено се издува

и свива се конвулсно. А бедрата ми

по въздуха релефа си рисуват.

И в тази мараня се проектирам

по сивите платна и тротоари.

Потъвам и изплувам. И извирам

сред каменните купове квартални.

А сякаш съм невидима за хората,

които се пресичат в бързината си...

Тежи ми и сражавам се с умората,

и тичам право...

Право срещу вятъра.

 

 

© Катя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??