Срещу вятъра
Под жълтите лъчи на слънцето
прежулена от болката изгарям...
С премрежени очи съзирам пътища,
утъпкани от чуждо извървяване.
Нахалните треви протягат жлъчно
към голите ми глезени телата си.
И цялата изтръпвам от облъчване
от нечиите болки и нещастия.
А тичам и тежи от пек главата ми,
сърцето ми втвърдено се издува
и свива се конвулсно. А бедрата ми
по въздуха релефа си рисуват.
И в тази мараня се проектирам
по сивите платна и тротоари.
Потъвам и изплувам. И извирам
сред каменните купове квартални.
А сякаш съм невидима за хората,
които се пресичат в бързината си...
Тежи ми и сражавам се с умората,
и тичам право...
Право срещу вятъра.
© Катя All rights reserved.
