Срещу вятъра
Под жълтите лъчи на слънцето
прежулена от болката изгарям...
С премрежени очи съзирам пътища,
утъпкани от чуждо извървяване.
Нахалните треви протягат жлъчно
към голите ми глезени телата си.
И цялата изтръпвам от облъчване
от нечиите болки и нещастия.
А тичам и тежи от пек главата ми,
сърцето ми втвърдено се издува
и свива се конвулсно. А бедрата ми
по въздуха релефа си рисуват.
И в тази мараня се проектирам
по сивите платна и тротоари.
Потъвам и изплувам. И извирам
сред каменните купове квартални.
А сякаш съм невидима за хората,
които се пресичат в бързината си...
Тежи ми и сражавам се с умората,
и тичам право...
Право срещу вятъра.
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Труден път си избрала... Успех!
-
Прекрасен е твоят стих!
Весели да бъдат празниците ти! -
много хубаво!
-
Прекрасно е!!!!!!!!!
-
Наистина това тук е нещо истинско ...удоволствие бе да те прочета...Поздрав
-
Удоволствие е написаното от теб! Благодаря!
-
С удоволствие потичах с теб...срещу вятъра...
-
радвам се на всеки твой стих...
с възхищение. -
Как се радвам да прочета нова твоя творба!
Винаги впечатляваш! Поздрави! В очакване на следваща... -
Удоволствие сте. Благодаря!
-
Кате, в този пек и с тичането срещу вятъра, се хваща много приятен загар
Прости за несериозния ми коментар.
Стихът ти е голям и красив!
Радвам се, че си тук... и благодаря! -
!!!
-
Благодаря!Удоволствие е да те чете човек!
-
"И цялата изтръпвам от облъчване
от нечиите болки и нещастия."
Това го може само човек с голямо сърце!
Радвам ти се Катя! -
И аз така... се проектирам. Поздрав, Кате.
-
Много си видима даже!
-
Поклон!
-
така и трябва. благодаря!
-
Срещу вятъра е трудно, но пък ти си силна!
Поздрави! -
рядко се появяваш, но винаги си струва чакането.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
