10 сент. 2012 г., 12:09

Сродна душа

921 0 2

Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.


Като дете, несправедливо обвинено,
бунтувах се, не бях те преживял.
Оглеждах се за теб опиянено -
дори не бях със теб се запознал...


А погледът ми търсеше приятел -
душа, в която бях се припознал.
Безкрайно тъжен продължих нататък, че вечно ще те търся осъзнал.



Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/09/blog-post_7356.html#ixzz25zDagUDk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мил стих - разнежва..., дори ме просълзи...!!!
    "А погледът ми търсеше приятел -
    душа, в която бях се припознал.
    Безкрайно тъжен продължих нататък,
    че вечно ще те търся осъзнал."
  • Хубаво стихотворение! Поздравления, Камен!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...