10 сент. 2012 г., 12:09

Сродна душа

920 0 2

Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.


Като дете, несправедливо обвинено,
бунтувах се, не бях те преживял.
Оглеждах се за теб опиянено -
дори не бях със теб се запознал...


А погледът ми търсеше приятел -
душа, в която бях се припознал.
Безкрайно тъжен продължих нататък, че вечно ще те търся осъзнал.



Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/09/blog-post_7356.html#ixzz25zDagUDk

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много мил стих - разнежва..., дори ме просълзи...!!!
    "А погледът ми търсеше приятел -
    душа, в която бях се припознал.
    Безкрайно тъжен продължих нататък,
    че вечно ще те търся осъзнал."
  • Хубаво стихотворение! Поздравления, Камен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...