Sep 10, 2012, 12:09 PM

Сродна душа

  Poetry » Love
917 0 2

Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.


Като дете, несправедливо обвинено,
бунтувах се, не бях те преживял.
Оглеждах се за теб опиянено -
дори не бях със теб се запознал...


А погледът ми търсеше приятел -
душа, в която бях се припознал.
Безкрайно тъжен продължих нататък, че вечно ще те търся осъзнал.



Чети още: http://k-iliev.blogspot.com/2012/09/blog-post_7356.html#ixzz25zDagUDk

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камен Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мил стих - разнежва..., дори ме просълзи...!!!
    "А погледът ми търсеше приятел -
    душа, в която бях се припознал.
    Безкрайно тъжен продължих нататък,
    че вечно ще те търся осъзнал."
  • Хубаво стихотворение! Поздравления, Камен!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...