Сродни

24 авг. 2016 г., 21:28

Поэзия » Любовная

494 0 3

СРОДНИ

Р. Чакърова

Да вярвам ли, че си ме заобичал?
Или отново маската да сложа...
Да...Ние, всъщност, по невяра си приличаме,
по убеждение - че любовта е невъзможна.

По болки и по рани си подхождаме,
по кръпките в душата, по безсъние,
съзнаваме животът колко сложен е
и срещаме се в улици задънени...

И всеки стиска ревностно мечтата си,
на рамо с по една торбичка малка,
в която носим дребните остатъци
от спомените с нотки на фаталност...

Два пламъка сред ледена пустиня,
изгубили огнища и пътеки...
Вземи ме. Позволи ми да те имам.
Така е нужно. И така човешко.

Обичай ме. И аз ще те обичам.
Стопли ме и вземи си топлина.
Сега на две звезди ще заприличаме.
На влюбен мъж. На влюбена жена.

Лондон 24/08/2015' 22:35