Aug 24, 2016, 9:28 PM

Сродни

  Poetry » Love
659 0 3

СРОДНИ 


Р. Чакърова

 

Да вярвам ли, че си ме заобичал?
Или отново маската да сложа...
Да...Ние, всъщност, по невяра си приличаме,
по убеждение - че любовта е невъзможна.


По болки и по рани си подхождаме,
по кръпките в душата, по безсъние,
съзнаваме животът колко сложен е
и срещаме се в улици задънени...


И всеки стиска ревностно мечтата си,
на рамо с по една торбичка малка,
в която носим дребните остатъци
от спомените с нотки на фаталност...


Два пламъка сред ледена пустиня,
изгубили огнища и пътеки...
Вземи ме. Позволи ми да те имам.
Така е нужно. И така човешко.


Обичай ме. И аз ще те обичам.
Стопли ме и вземи си топлина.
Сега на две звезди ще заприличаме.
На влюбен мъж. На влюбена жена.

 

Лондон 24/08/2015'  22:35

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Rositsa Chakarova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...