6 мар. 2010 г., 13:10

Срок на годност

1.8K 0 14

Лятото тромаво крачи след мен -

свиреп носорог, окуцял от преследване,

събаря огнища, пъхти и реве,

приготвя си мрежи (по-сръчно изплетени).

 

Смело помъкнал букети и прочие,

спира на паузи (чак потрепервам),

с лека престореност души наоколо,

(знае, мръсникът му, че ще побегна).

 

Поспри се, поне докато отмина

пожара във старата нива и тръните,

че страшен е леш (до последно се имахме),

а в мен семената покълват през зимата.

 

Сега и да дойдеш, какво ще ти дам –

овехтяла дъска за говорене с духове?

Поспри се, поспри, че са още до мен

пожарите, старите ниви и тръните…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ася Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...