6 мар. 2010 г., 13:10

Срок на годност 

  Поэзия
1489 0 14

Лятото тромаво крачи след мен -

свиреп носорог, окуцял от преследване,

събаря огнища, пъхти и реве,

приготвя си мрежи (по-сръчно изплетени).

 

Смело помъкнал букети и прочие,

спира на паузи (чак потрепервам),

с лека престореност души наоколо,

(знае, мръсникът му, че ще побегна).

 

Поспри се, поне докато отмина

пожара във старата нива и тръните,

че страшен е леш (до последно се имахме),

а в мен семената покълват през зимата.

 

Сега и да дойдеш, какво ще ти дам –

овехтяла дъска за говорене с духове?

Поспри се, поспри, че са още до мен

пожарите, старите ниви и тръните…

© Ася Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??