6.03.2010 г., 13:10

Срок на годност

1.7K 0 14

Лятото тромаво крачи след мен -

свиреп носорог, окуцял от преследване,

събаря огнища, пъхти и реве,

приготвя си мрежи (по-сръчно изплетени).

 

Смело помъкнал букети и прочие,

спира на паузи (чак потрепервам),

с лека престореност души наоколо,

(знае, мръсникът му, че ще побегна).

 

Поспри се, поне докато отмина

пожара във старата нива и тръните,

че страшен е леш (до последно се имахме),

а в мен семената покълват през зимата.

 

Сега и да дойдеш, какво ще ти дам –

овехтяла дъска за говорене с духове?

Поспри се, поспри, че са още до мен

пожарите, старите ниви и тръните…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...