31 мая 2017 г., 11:43  

Стаена стихия

816 7 23

Копнях за тебе дълго, ден и нощ 

и ето, че Съдбата те изпрати....

Сега, какво да правя? Изведнъж, 

дойде ми дарът, цял в позлата?! 

 

Дали, да се пресегна да те взема,

да те разлиствам бавно и с наслада 

и тръпнеща в очакване, стаена - 

да засищам чаканата изненада?!...

 

Или някъде, в сърцето да те скрия,

да бъда с теб далече от света,

да те попивам жадна, с всяка фибра,

но самотна ще съм, с блян в нощта?!

 

Вълшебството улавям между двама 

нека си остане, таз магия...

и слеят ли се двата пламъка - 

ще се превърнат, в огнена стихия!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pepi Petrova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...