May 31, 2017, 11:43 AM  

Стаена стихия

  Poetry » Love
815 7 23

Копнях за тебе дълго, ден и нощ 

и ето, че Съдбата те изпрати....

Сега, какво да правя? Изведнъж, 

дойде ми дарът, цял в позлата?! 

 

Дали, да се пресегна да те взема,

да те разлиствам бавно и с наслада 

и тръпнеща в очакване, стаена - 

да засищам чаканата изненада?!...

 

Или някъде, в сърцето да те скрия,

да бъда с теб далече от света,

да те попивам жадна, с всяка фибра,

но самотна ще съм, с блян в нощта?!

 

Вълшебството улавям между двама 

нека си остане, таз магия...

и слеят ли се двата пламъка - 

ще се превърнат, в огнена стихия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Pepi Petrova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....