Присмех (Ралица Желева)
12 25
7 дек. 2007 г., 07:52

Сталактити 

  Поэзия » Другая
1061 0 4
 

Греди, от чувства утаени,

остро се пречупиха в средата

и уроци чужди, подарени,

отмиха ме отвътре със водата.

 

В мен огромна дупка зее,

аз съм грозна, мрачна пещера

и каквото вътре оцелее

се превръща във вода.

 

Дъждът крилата ми стопява,

а нозете  вече са отмити

и всеки път остатъци спасявам

                от себе си във малки сталактити.

© Ралица Желева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??