Греди, от чувства утаени,
остро се пречупиха в средата
и уроци чужди, подарени,
отмиха ме отвътре със водата.
В мен огромна дупка зее,
аз съм грозна, мрачна пещера
и каквото вътре оцелее
се превръща във вода.
Дъждът крилата ми стопява,
а нозете вече са отмити
и всеки път остатъци спасявам
от себе си във малки сталактити.© Ралица Желева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
