Присмех (Ралица Желева)
12 25
7.12.2007 г., 7:52 ч.

Сталактити 

  Поезия » Друга
1059 0 4
 

Греди, от чувства утаени,

остро се пречупиха в средата

и уроци чужди, подарени,

отмиха ме отвътре със водата.

 

В мен огромна дупка зее,

аз съм грозна, мрачна пещера

и каквото вътре оцелее

се превръща във вода.

 

Дъждът крилата ми стопява,

а нозете  вече са отмити

и всеки път остатъци спасявам

                от себе си във малки сталактити.

© Ралица Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??