СТАНДАРТ НА СОЦИАЛНА ОБЩНОСТ
Удобството да бъдеш предвидим
обслужна често нечии стремежи.
Надиплили ефирни струйки дим,
по мен полепват хвърлените мрежи.
Оказва се, че аз съм лесна цел –
наивна като люляче на припек.
Не ме влече далечният предел,
не се старая да съм победител.
С трошички или с цветни стъкълца
понякога примамва светлината.
Защо допускам пищна суета
да притъпява лесно сетивата?
Дете съм, не разбирам всеки код,
харесвам простотата – нелирична.
Нима ще пропилея цял живот
в съмнения, наместо да обичам?
© Валентина Йотова Все права защищены