Вдървяваща ласка в хладна прегръдка
от студ и апатия в снежна любов.
Сърце вледенено, чупливо и крехко
тихо прошепва предпролетен зов.
Търси гнезденце, като врабченце
лъч, който стапя ледни следи,
а пък очите съвсем не прокапят
чисти и бистри, кристални сълзи.
Пролет - надежда, очакваща щъркели
леко пристъпва щадяща леда,
над стъклена крехкост обич изливайки,
с затопляща ласка стопява студа!
Тупти пак сърцето живо отново,
калено, стопено от топли лъчи!
Пърхат с криле лястовиците в него!
Светът оживява и му личи!
© Мария Божкова Все права защищены