Вдървяваща ласка в хладна прегръдка
от студ и апатия в снежна любов.
Сърце вледенено, чупливо и крехко
тихо прошепва предпролетен зов.
Търси гнезденце, като врабченце
лъч, който стапя ледни следи,
а пък очите съвсем не прокапят
чисти и бистри, кристални сълзи.
Пролет - надежда, очакваща щъркели
леко пристъпва щадяща леда,
над стъклена крехкост обич изливайки,
с затопляща ласка стопява студа! ...