5 mar 2018, 21:01  

Стапяне

  Poesía
1.7K 0 0

Вдървяваща ласка в хладна прегръдка

от студ и апатия в снежна любов.

Сърце вледенено, чупливо и крехко

тихо прошепва предпролетен зов.

 

Търси гнезденце, като врабченце

лъч, който стапя ледни следи,

а пък очите съвсем не прокапят

чисти и бистри, кристални сълзи.

 

Пролет - надежда, очакваща щъркели

леко пристъпва щадяща леда,

над стъклена крехкост обич изливайки,

с затопляща ласка стопява студа!

 

Тупти пак сърцето  живо отново,

калено, стопено от топли лъчи!

Пърхат с криле лястовиците в него!

Светът оживява и му личи! 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

МаЖор

02.03.2018 год. 

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...