31 июл. 2007 г., 10:42

Стара любов

716 0 8
Казва, че си я обичал.
Но нима днес не обичаш мен?
Колко е сигурна, че ако щракне с пръст,
отново от нея ще си запленен.
Не ме убивай!
Не се връщай при старата любов.
Без теб загивам
и без твоят силен покров.
Сигурна е, че още я любиш,
а аз тръпна от страх.
Недей, сърцето ми ще погубиш,
недей се отдава на една страст.
Искал си я, обичал си я, била е твоята жена,
но тя ти е причинила болка, която ни събра.
Не отивай! Нали си тук със мен?
Нима не съм добра и красива?
Не стоплям ли твоя облачен ден?
Не отивай! Тя иска отново да те нарани.
Бъди ми верен и ще видиш
как любовта ще победи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...