Стара песен на нов глас

2 янв. 2024 г., 09:53

Поэзия » Другая

208 0 2

Антиутопия

Невинна, млада, но сърдита –

пристигна Новата година

и от вратата ни запита:

– Защо миришете на вино?

Защо очите ви са мътни,

походките ви – разкривени,

говорите си думи мръсни

и псувате като гамени?

Щом толкова сте развратени

как ще живея с вас самичка?

Ще ме направите и мене

такава, а пък аз не искам.

Отвърна бай Иван Килото:

– Не сме такива всекидневно.

Сега сме пийнали, защото

на маса сме от много време.

Тя, Старата, уж бе добричка,

но стана лоша постепенно.

Така омръзна ни на всички,

че чакаме с надежда тебе...

... На сутринта пристигна Слънчо

и гледа – сладко хъркат всички.

А Новата пое си въздух

и викна: – Ставайте, ленивци!