Стара песен на нов глас
Антиутопия
Невинна, млада, но сърдита –
пристигна Новата година
и от вратата ни запита:
– Защо миришете на вино?
Защо очите ви са мътни,
походките ви – разкривени,
говорите си думи мръсни
и псувате като гамени?
Щом толкова сте развратени
как ще живея с вас самичка?
Ще ме направите и мене
такава, а пък аз не искам.
Отвърна бай Иван Килото:
– Не сме такива всекидневно.
Сега сме пийнали, защото
на маса сме от много време.
Тя, Старата, уж бе добричка,
но стана лоша постепенно.
Така омръзна ни на всички,
че чакаме с надежда тебе...
... На сутринта пристигна Слънчо
и гледа – сладко хъркат всички.
А Новата пое си въздух
и викна: – Ставайте, ленивци!
© Димитър Дунеловски All rights reserved.
