17 авг. 2013 г., 08:47  

Стара планина 

  Поэзия » Пейзажная
1395 0 10

Заоблените ти била

опират в небесата чисти,

а по реките ти села

нанизани като мъниста.

И тази ширна равнина

от хълмове, опрели в Дунав

дъхът ти спират. Тишина...

И в маранята ти се струва

картината как оживява.

А релсите – блестяща струна –

нивя на две разполовяват

и тънка паяжина вдява

игла – душата да лекува.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??