17 ago 2013, 8:47  

Стара планина 

  Poesía » Del paisaje
1393 0 10

Заоблените ти била

опират в небесата чисти,

а по реките ти села

нанизани като мъниста.

И тази ширна равнина

от хълмове, опрели в Дунав

дъхът ти спират. Тишина...

И в маранята ти се струва

картината как оживява.

А релсите – блестяща струна –

нивя на две разполовяват

и тънка паяжина вдява

игла – душата да лекува.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??