Заоблените ти била
опират в небесата чисти,
а по реките ти села
нанизани като мъниста.
И тази ширна равнина
от хълмове, опрели в Дунав
дъхът ти спират. Тишина...
И в маранята ти се струва
картината как оживява.
А релсите – блестяща струна –
нивя на две разполовяват
и тънка паяжина вдява ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up