rudin (Иван Христов)
865 1445
Aug 17, 2013, 8:47 AM  

Стара планина 

  Poetry » Landscape
1266 0 10

Заоблените ти била

опират в небесата чисти,

а по реките ти села

нанизани като мъниста.

И тази ширна равнина

от хълмове, опрели в Дунав

дъхът ти спират. Тишина...

И в маранята ти се струва

картината как оживява.

А релсите – блестяща струна –

нивя на две разполовяват

и тънка паяжина вдява

игла – душата да лекува.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??