Стара познайница

Поэзия » Другая

942 0 6

Търси ме там, където се понася

на бурята смразяващият смях

и есенният пощальон разнася

предвестниците на долитащ сняг.

Ще нося шепа спорадична болка,

съпътстваща нетленната любов,

на рамене с небесен шал, но колко

греховна в земното си облекло.

Ще имам малък белег на тила си

от оперирана душевна рана,

не може в нея никой сол да ръси,

сълзата ми отдавна сладка стана -

откакто във сърцето ми се вляха

потоци сладостно безвремие,

а сгушено под твойта топла стряха

сърцето ми намери изкупление.

И вече няма нужда да ме търсиш,

оказах се познайницата стара –

онази болка, стискаща дъха ти,

която се родее с нова вяра!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vyatur13 (Елена)

Онази болка,стискаща дъха ти! Прекрасна си мила Таня !

2013-10-25T20:15:32+03:00
dinko1963 (Динко)

не бих казал тъга, Таня, по-скоро борба.

2013-10-25T11:09:51+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Много як финал!

2013-10-21T14:45:04+03:00
valia1771 (Ивон)

Ще имам малък белег на тила си

от оперирана душевна рана,
Вълнуващо!

2013-10-20T20:22:32+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Едно от всичките лица на болката
е свило във душата ми гнездо.
Макар че не кърви,не е дълбоко,
почти е белег и почти петно.
Почти е спомен и почти умора,
обвързана е с твоето лице.
И колко пъти те изтрих,за Бога
защо си още в мен и аз във теб?

Благодаря,ти за вдъхновението.Развълнува ме.

2013-10-20T18:46:32+03:00