toxin (Таня Донова)
357 4101
20.10.2013 г., 14:55 ч.

Стара познайница 

  Поезия » Друга
742 0 6

Търси ме там, където се понася

на бурята смразяващият смях

и есенният пощальон разнася

предвестниците на долитащ сняг.

 

Ще нося шепа спорадична болка,

съпътстваща нетленната любов,

на рамене с небесен шал, но колко

греховна в земното си облекло.

 

Ще имам малък белег на тила си

от оперирана душевна рана,

не може в нея никой сол да ръси,

сълзата ми отдавна сладка стана -

 

откакто във сърцето ми се вляха

потоци сладостно безвремие,

а сгушено под твойта топла стряха

сърцето ми намери изкупление.

 

И вече няма нужда да ме търсиш,

оказах се познайницата стара –

онази болка, стискаща дъха ти,

която се родее с нова вяра!

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Онази болка,стискаща дъха ти! Прекрасна си мила Таня !
  • не бих казал тъга, Таня, по-скоро борба.
  • Много як финал!
  • Ще имам малък белег на тила си

    от оперирана душевна рана,
    Вълнуващо!
  • Едно от всичките лица на болката
    е свило във душата ми гнездо.
    Макар че не кърви,не е дълбоко,
    почти е белег и почти петно.
    Почти е спомен и почти умора,
    обвързана е с твоето лице.
    И колко пъти те изтрих,за Бога
    защо си още в мен и аз във теб?

    Благодаря,ти за вдъхновението.Развълнува ме.
  • Ох, много хубав стих, но тъжен.
    Дано отмине тази тъга!
    Прегръдка!
Предложения
: ??:??