Стара познайница
Търси ме там, където се понася
на бурята смразяващият смях
и есенният пощальон разнася
предвестниците на долитащ сняг.
Ще нося шепа спорадична болка,
съпътстваща нетленната любов,
на рамене с небесен шал, но колко
греховна в земното си облекло.
Ще имам малък белег на тила си
от оперирана душевна рана,
не може в нея никой сол да ръси,
сълзата ми отдавна сладка стана -
откакто във сърцето ми се вляха
потоци сладостно безвремие,
а сгушено под твойта топла стряха
сърцето ми намери изкупление.
И вече няма нужда да ме търсиш,
оказах се познайницата стара –
онази болка, стискаща дъха ти,
която се родее с нова вяра!
© Таня Донова All rights reserved.
