daizy-crazy (Пепа Петрунова)
139 644
19 мар. 2022 г., 09:29

Стара приказка 

  Поэзия » Другая
356 5 7

Често хълцам. И с вълци самичка се плаша.

А от тях нямам страх. Колко тъп парадокс!
С вино бяло, преляло от празната чаша
те преглъщам, насъщен стремеж към детокс.
Че отровен, греховен и зъл се оказа
онзи плод, цял живот дето с хапка ми взе.
Забранен, кръвчервен и пропит със омраза...
Уж любов, а готов чак до смърт да гризе.

 

Знам, измама е. Няма "живели щастливо", 
вечно щом си на кон, а принцесата — пеш.
Щом си глух. През тензух щом цедиш придирчиво
всяка радост, щом краден е всеки копнеж.
Още век във ковчег от планински кристали
би държал ме — в мой бял и наивен балон —
да съм нежна и снежно-добра... Но едва ли
ти хареса принцесата, яхнала кон.

 

Ляв завой... Нов герой. Ех, Животе, почакай!
Все отвеждаш надеждата в грешен финал.
Там отвъд черен път пак ме тегли към мрака —
вятър див, сняг фалшив... И ръждив идеал.
Пред ловци, хитреци и кралици жестоки
днес не лазя. И пазя се сръчно със меч!
Още уча се... Случа ли пак на високи
чудни принцове, всинца ги пъдя далеч.

 

Не разбрах как живях все по твойте капризи,
как обичах... И тичах завой след завой.
Как те пиех. И криех в копривени ризи,
че от рани мълчани тлях зими безброй.
Но съм тук. Като струг ми оформяш самара.
Все отнемаш. И с кремък ми палиш звезди.
Равен дял си ми дал в тази приказка стара —
първи дъх, остър връх... И за вятър юзди.

© Пепа Петрунова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А бе, някой ме ръгна и направих подскок.
    Гледам тя ми подвиква "Здрасти, Принце-жабок"
    И не спира да муши с тази сабя в ръка,
    май ме вижда за суши със зелена глава.
    Казвам "Аз си живея тука странно щастлив
    за принцесите пея, като славей красив.
    Ти се връщай отново в свойта дивна гора,
    че побърка се вече с тази луда игра"
    Предлагам, вълшебна, блатна вода против хълцане
  • Благодаря на всички, които прочетоха
    Мария, висока оценка ми даваш! Надявам се да я заслужа 🌹

    Ами онзи жабок, дето в блатото скочи
    и изчезна за миг сред зеления мъх,
    той дали пък не беше от приказка точно -
    тъжен принц омагьосан? И с острия връх
    май до смърт го уплаших! Таз пуста гора
    ме побърка съвсем... И не ще разбера. 🐸
  • УАУ!!! Прекрасно казано! И се разпознах
  • Много силно! И тези вътрешни рими! Поздравления!
  • Току що се връщам от дълго препускане с вятъра. Събирах кремък, за да паля звезди. В далечината видях една жена с меч, да не си била ти?
    Сега отивам да си живея "щастливо"
  • Малко е да се каже, че съм очарована, Пепи!!! Радвам се много на завръщането ти в сайта, което повдига с всяка твоя творба нивото на поезията в него! Аплодирам те!!!
  • Адмирации, Пепи!
Предложения
: ??:??