Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила
всички твои грешки и вини.
Ти към мене бе несправедлива
и жестока... И жестока беше ти.
Но коя съм аз, че да те съдя –
с теб пораснах цял човешки ръст.
Няма нужда даже да те пъдя,
предстои ти дълъг и самотен път. ...