Старата година
Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила
всички твои грешки и вини.
Ти към мене бе несправедлива
и жестока... И жестока беше ти.
Но коя съм аз, че да те съдя –
с теб пораснах цял човешки ръст.
Няма нужда даже да те пъдя,
предстои ти дълъг и самотен път.
Краденото, дето си понесла,
вече като камък ти тежи,
стиснала със злоба нечовешка
моите надежди и мечти.
2013г
Хайде, нека те изпратя,
ето с тази бъклица в ръка
до вратата, дето вече чака
Новата. Дано е по-добра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
