18 июл. 2007 г., 12:24

СТАРАТА КЪЩА

905 0 8
СТАРАТА КЪЩА

Погребаното куче до стената ти, те пази.
Сърцето ти лежи изстинало в домашното огнище.
Изсъхнали цветя притискат се във стара ваза,
а времето и вятърът танцуват и разнищват.

Дъждът оплаква твоите подпори.
Снегът ти шие бели шапки.
Замръзналите думи на стопаните се борят,
за да разкажат всичко до последна капка.

Доброто дреме в паяжини на тавана,
а злото пие тъмнината на мазето.
Ще заздравее ли дълбоката ти рана?
Кога ли ще прогониш тъмнината във полето?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...