fric65 (Венцислав) fric65 (Венцислав)
1 98
Jul 18, 2007, 12:24 PM

СТАРАТА КЪЩА

  Poetry
899 0 8
СТАРАТА КЪЩА

Погребаното куче до стената ти, те пази.
Сърцето ти лежи изстинало в домашното огнище.
Изсъхнали цветя притискат се във стара ваза,
а времето и вятърът танцуват и разнищват.

Дъждът оплаква твоите подпори.
Снегът ти шие бели шапки.
Замръзналите думи на стопаните се борят,
за да разкажат всичко до последна капка.

Доброто дреме в паяжини на тавана,
а злото пие тъмнината на мазето.
Ще заздравее ли дълбоката ти рана?
Кога ли ще прогониш тъмнината във полето?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0