Старата любов
посветено на Меричка
"обещанието си е обещание"
Вехто облечени
и с коси заскрежени.
Годините по лицата изписани,
с поглед към хоризонта -
улисани.
Ще си спомняме дълго
за приключения забравени,
трепети отминали,
думи помежду ни останали...
Ние сме мъдри
в своето мълчание.
А пред очите ни
наивните глупци
още дълго ще търсят
своите бели птици.
Ще гонят своите
вятърните мелници,
които ще ронят
зрънце по зрънце
реалността им.
А ние с тебе, мили,
странични наблюдатели
ли ще останем?
Вече побелели и уморени,
още бедни в действителността си,
няма ли да завидим на
свободата на мечтателите?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милица Игнатова Все права защищены
